Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.07 21:30 - Стършимилът и Розодувката
Автор: magiobi Категория: Лични дневници   
Прочетен: 164 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 27.07 22:53


  Вени вярваше, дори когато слънчевата топка мина през прозореца и разтопи захарната й кредитната карта. Тя продължаваше да вярва.
Вярваше безрезервно. Фактът, че другите хора не вярват, беше за нея толкова необясним, колкото нейната вяра за околните.
Границите на сънищата, холограмите на призраците, обувките на нощите и ревът на галактиките за нея бяха само илюзия. Тя разговаряше с кучетата за книги,  с котките за философия, а с бълхите, които ги хапеха, за рецепти, хапчета, и питиета. Връщаше се в детството си с врабчетата и остаряваше със звездите. Къщата й винаги беше пълна с присъствия
- краткотрайни и постоянни.
Първите тя изпращаше с благодарност, а от вторите бяха
Стършимилът и Розодувката.
Стършимилът живееше под часовника. Винаги... Понякога го влечеше да се засели под радиото
и да се отдаде на логореята му, но
привързаността му към вярната равномерност винаги го възпираше. Той беше жълтопрозрачен и отличителен с дълбочина. Събрал мъдростта на преходното, нощем заместваше луни и лампи, отдадено будуваше и внимаваше да не заспи преди Вени, защото тогава потъмняваше към кафяво.
Розодувката не помнеше кога е дошла. Имаше форма на ваза, но понеже Вени не обичаше да къса цветя, с времето... от огромно желание й поникнаха розови листенца и започна да изпуска аромат на цъфтяща меланхолия.
По цял ден лежеше на масичката върху вестниците и списанията и въздишаше, хранейки се с новини и клюки.  Понякога, когато в къщата станеше течение, тя си представяше, че се понася по вълните му и заприличваше на кичеста лодка с мачта - цигарата, която палеше. Тогава се виждаше усмивката й.
Стършимилът говореше всички езици. Можеше да преведе всяко явление от чист български на англйски, немски, френски и всеки апокалипсис от марсиански на саксонски. И обратното.
Розодувката знаеше само езика на картините, цветовете и пропорциите. На техните съотношения и числата, разкриващи тайната на. сътворението.

Така си живееха тримата, богати
с въображението на стопанката си.
Не им липсваше нищо.
Но един ден Вени се замисли. Спря да чува часовника и превода на Стършимила, спря да вижда танцуващите картини на Розодувката. Заключи вратата.
Те я познаваха добре:
-Невъзможното е станало невероятно, а невероятното - неизбежно - каза той.
-Вече е вече - каза тя.
Той за пръв път не го преведе на човешките езици.
- А в какво ще вярва? - тихичко попита.
- В същото... - тихичко отговори Розодувката...
 



Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: magiobi
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2254
Постинги: 10
Коментари: 3
Гласове: 6
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930