Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.07 12:30 - Нейните три кукли
Автор: magiobi Категория: Лични дневници   
Прочетен: 124 Коментари: 0 Гласове:
1



     Куклите от детството й бяха три, запазени и до днес, поостарели, но някак сърце не й даваше да ги изхвърли.
    Първите две ги донесе един колега на майка й от братска Русия - Бебето
и Червената Шапчица.
    Бебето имаше събрана устица с магнитче в нея, шишенце и лъжичка.
При поднасяне на уж пълната лъжичка към устицата, главата на бебето започваше
да се върти наляво, надясно и тя по никакъв начин не можеше да я докосне.
При поднасяне на шишенцето с мляко, връхчето му залепваше в
магнитната точица. Бебето беше с къса къдрава косица, сламеноруса,
пълничко и облечено в гащеризонче. Имаше и рокличка - шарена и късичка,
толкова че му се виждаха заоблените крачета.
   Червената шапчица беше много красива - с рокля като сукманче и шарена престилка,
с бели бухнали ръкавчета и с червена шапка. Под роклята носеше
семпло памучно бельо, на крачетата - бели чорапки и бели обувчици,
които можеха да се обуват и събуват. Ръката й можеше да държи красивата кошничка
или кошничката да се маха. Под шапката косата й беше дълга и буйна,
вързана с панделка.
   Третата кукла майка й донесе от една командировка. Мимито.
Мимито беше по-модерен вариант, с женствено тяло и модерни дрехи, но най-красивото в нея бяха мигащите й очи и дългата абаносова коса, с която можеха да се правят всякакви прически.
   Тези три кукли и отдадената им почит до днес й навяваха мили спомени предимно
от съзерцанието им. След като детето, което почти еднократно ги приспа, нахрани, облече, съблече, пак облече и среса, те така се настаниха, че не беше ясно кой кого наблюдава.
  Спомни си как правеше торти от пясък и ги украсяваше с цветлета, с копчета, с мъниста от скъсани гердани. Върхът на кулинарното й сладкарство беше една триетажна торта, която си построи много внимателно и с упорство. Раздаде я тържествено на стария сляп прадядо, който седеше целодневно на едно столче, на бабите и на кокошките.
   Петелът, петелът беше жесток и нападателен, старците го връзваха на стария орех,
а тя се научи почти да прехвърча край него и когато изравяше дъждовни червеи под
белите камъни на настилката, ги даваше предимно на кокошките. Е, понякога
и на него. На него му ги хвърляше.
   Куклите бяха строени и наблюдаваха. Не мигваха. Тя не им говореше, не им разказваше нищо, беше уверена, че всичко знаят, чувстват и разбират.
   Срамуваше се от тях, когато бабите я къпеха на двора със слънчева вода и
слагаха на главата й хума, отвара от коприва, оцет и какво ли още не и от това,
че цял ден трябваше да пие отварата от коприва вместо вода заради
някаква алергия, която не бе ясно от какво изчезна.
    Когато плачеше за всевъзможни неща, които се научи да не споделя, защото за другите бяха смешни, глупави и несериозни, неразбираеми, знаеше, че точно те, куклите, знаят защо плаче.
    Когато се стреснеше насън и се ококори в тъмното, виждаше силуетите им. Подробно си спомняше всяка извивка на телцата и косите им и очите, и се успокояваше.
    После животът ги раздели. Без тях тя се обличаше и преобличаше по сто пъти на ден. Правеше си странни прически и мигаше на парцали срещу шарения живот и неговите обитатели. Без тях тя напусна световната суета, застанала на ръба на себе си.
    Сега просто пак се срещаха.

    Сипа си розов джин в розовия тоник. Пусна три ледчета в чашата. Забоде сламка,
с която побутваше ледените кубчета да се разпадат...Погледна на ръба на старата тоалетка, точно пред огледалото, трите строени фигурки. Дали да ги изхвърли? Всичко знаят:
    Къде пътува, какво обича, какво чете, какво чува?!
Пое книгата на живота си, разпадна се на атоми и всичките й атоми застанаха на ръба
на устните й.
    Без малко да ги попита какво мислят.
    А те я гледаха. В сумрака.
    Не й се палеше лампата. Не й се взираше в контрастния телефон.
Само сумрак по ръбчетата на очите й. Чете докато тъмнината упорито замазваше буквичките и те се размиваха...изтъняваха, изгубваха се.
    Не си сипа втори джин.
Сладките атоми на съня превзеха ръба на тоалетката,
приспаха Бебето, Червената Шапчица и Мимито.
 


Тагове:   кукли,


Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: magiobi
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2252
Постинги: 10
Коментари: 3
Гласове: 6
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930